През фокуса на времето

Първото издание, в което се говори за тютюна е книгата “Космографическо въведение“ на Валдзее Мюлер – 1507 г. 

В нея описва пътуването на Америко Веспучи и откритието му, че жителите на островите близо до Венецуела имали навик да дъвчат тютюн.Дневникът на Христофор Колумб се публикува много по-късно. 00013

Там отново се подчертава навика на туземците да пушат тютюн. В 1511 г. Петро Мартин издава книга /“Primera Decada“/, в т.ч. и за навика на жителите на новите земи да смъркат тютюн на прах. За първи път описание на пушенето фигурира в “Общата история на Индия“ – Севиля, 1535 г.. По-късно в 1558 г. французинът Теве отпечатва интнересни подробности и вмъква скици на туземци пушещи лули. В прочутият хербарий на холандеца Рамберто Доденс – 1554 г. се намира първата продукция на тютюневото растение, наречено от самия него “beleno amarillo“.
За пътят му на разпространение в Европа съществуват две версии. Според първата тютюнът се употребявал от персийците още преди откриването на Америка. От Персия той бил пренесен на Балканите. За тази версия доказателствен материал липсва. Втората и най-разпространена, започва от Франция като лекарство за рани. Пръв Жан Нико употребил тютюна в медицината. В 1571 г. андалузкия лекар Николо Монардес публикува втора част на научния си труд върху продуктите получавани от Западна Индия и употребявани в медицината. В нея се описва тютюнът, като лекарство против всички болести. По-късно през 1587 г. Жил Еверард издава книга “De Herba Panacea“, която е и първата книга посветена изключително на тютюна, препоръчваща употребата му като средство против всички болки – физически, умствени и душевни. След нея се появяват и други, в т.ч. на Жан Либол “Селска къща“-1606 г., възхваляваща медицинските свойства на тютюна и “Опити с тютюна“ на Едмонд Гординер – 1610 г., която е истинска защита на употребата на тютюна. Вярването, че тютюнопушенето лекува всички болести много бързо се разпространило между европейските народи. Това спомогнало за неговото утвърждаване, превръщайки го в страст, премахваща мрачните мисли. Симпатиите, с които се е посрещнал тютюна, ентусиазмът, с който се е извършило култивирането му и лесните печалби, извличани от търговията с това растение, дават повод на Харкурт да издаде своите “Relations“ /1613 г./ в които твърди, че “тютюнът докарва по-големи печалби и от истинско злато“.

По същото време крал Джакомо I, се обявява открито за враг на тютюна, като го  нарича “навик, неприятен за окото, омразен за обонянието и зле действащ на мозъка“. В скоро време кралското становище намира много последователи. Борбата срещу употребата на тютюн била повсеместна: кралят на Англия, Яков I след като написва трактат, в който изтъква отровното и вредно въздействие от смъркането и пушенето на тютюна върху човешкия организъм и здравето на поданиците му, заплашил със строго наказание всеки който се хване да употребява тютюн; Папа Урбан III /1642 г./ заплашил с отлъчване от църквата; Персийският шах Абас I отрязвал за наказание носа и устните на всеки пушач; Във Франция Людвик ХIII забранил продажбата на тютюн през 1620 г..

Днес, СЗО води ожесточена борба срещу тютюна и неговата консумация. И докато в миналото се акцентира върху наказанията и духовния мир, в днешно време се следва всеобхватна политика за контрол и рестрикции. Налице е широк спектър от механизми, дейности и инициативи, включително законодателни мерки за контрол на тютюнопушенето, както и дейности за неговото предотвратяване и спиране. ЕС е включил контрола върху тютюнопушенето в редица други свои политики, като данъчната и селскостопанска. СЗО играе активна роля в контрола върху тютюнопушенето по света, чрез Рамковата конвенция за контрол върху тютюна, която ангажира страните по целия свят да действат за намаляване на свързаните с пушенето болести и смъртност и предоставя рамка за все по-строги мерки за контрол над тютюнопушенето.

Докато се е водила тази полемика между защитници и противници, тютюнът бързо се разпространява. Тогава именно Джон Смит публикува първия научен труд върху култивирането на тютюна през 1627 г..

По данни на СЗО, днес въпреки рестрикциите световното производство на цигари бележи ръст макар и под 1 % годишно.

Чувствайки безсилие в борбата против разпространяващото се зло, Ришельо обложил през 1629 г. с тежък данък консумацията на тютюн. Този факт не преустановил употребата на тютюна, но се оказал печеливш ход за държавната хазна. От тогава тютюна е акцизна стока. Прозрял значението на данъка за държавата, 45 години по-късно Колбер не само го увеличил, но и предал изключителните права върху производството и продажбите с тютюн и тютюневи изделия на държавата. Така през 1674 г. се поставят основите на по-късните монополи върху търговията с тютюн.

 За първо тютюнево изделие се приема емфието. Днес разнообразието е голямо, като масово консумираното е цигарата. За откриване на цигарата се смята 1832, когато по време на битка между Франция и Египет част от тютюна и лулите на египетските войни пострадали. Поради това един от войниците взел хартия използвана за запалване на топовете и си свил цигара. По случай 100-годишния юбилей на цигарата, в Париж през 1932 г. се организирало международно състезание по надпушване между десетки страстни пушачи.

1940 г., д-р Мак Кормиг от Торонто открива начин да измени температурата на горене при пушене, да отстрани вредните газове от тютюневия дим, но не и никотиновите алкалоиди. При пушене на улицата, се използва батерия. Открива електрическата лула – прародител на съвременните е-продукти. Днес се използват атомайзери с батерии. Инхалират се парите. Принципът е един и същ. Разликата: първо – при сега предлаганите е-продукти липсва тютюн. Използват се никотинови течности и второ –дизайнът е различен.

Според ЕП е належащо електронните цигари да бъдат приравнени с конвенционалните тютюневи изделия, като:

• потребителски продукти, подлежащи на уведомление за предварително пускане на пазара;

• максимално ниво на никотин в течността 30 mg/ml, без ограничения за ароматизанти, но ограничение на добавки, които могат да се използват в съответствие с член 6.4 от Директива 2014/40/ЕС, съставки и докладване  на емисиите от електронните  цигари;

• изисквания за етикетиране, включително и листовка с информация за употреба и нежелани ефекти, списък на съставките, както и предупреждение за здравето, като се подчертава, че електронните цигари съдържат пристрастяващо вещество и са предназначени само за пушачи и т.н. включително и наблюдение на пазара на електронни цигари, както и доклад от Комисията пет години след влизането в сила на Директивата.

СТОПАНСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ТЮТЮНА

“ Тютюнът е едно от най-крупните пера на фиска“

Иван Михайлов, Началник на Българска Земеделска Кооперативна Банка, 1922 г.

От 19 век насам почти всички държави открито покровителстват тютюна, полагайки грижи за подобрение и отглеждане, като най-доходното перо на държавния фиск.

Достоверни данни, по които да се определи годината, от която започва пушенето и отглеждането на тютюн в България няма. Счита се, че в началото на ХVI век тютюневото растение е пренесено и отглеждано като билка. С листа от тютюн са лекували рани, краста и други заболявания на хора и добитък.В турската империя пушенето на тютюн предшества отглеждането му като селскостопанска култура.

 Първият данък върху тютюна в Турската империя е наложен през 1687 г., като с указ се нарежда събирането на мито за изнасяния тютюн през пристанищата във Видинско, Никополско, Силистренско и по Черноморското крайбрежие.

Първото отглеждане на тютюн в България датира от средата на ХVІ век. Производството било сравнително малко. В страната ни са отглеждани тютюни от сортовете Кабакулак, Старо семе и Ръчкар. Отглеждан е по долното течение на реките Струма, Места и Марица. Сведения за годишното производство по онова време няма, но от няколко десетки хиляди килограма годишно производство, през 1936 г. достига 42 мил. кг, в края на 1940 .г – до 50 мил., а през 1941 г. – 65 мил.кг. Стойността на изнесеният тютюн надминава 40 % от стойността на целия български износ. Освен това в производството на тютюна и неговата преработка са заети около 120 000 производители и 40 000 работници.

Все още тютюнопроизводството в България е свързано с поминъка на голяма част от населението.

Добивът на тютюна по години от 1886 г. до 1923 г. нараства значително. Характерно за периода е, че производството на тютюна е върху малка част от обработваемите площи.Общата тенденция е за увеличаване на площи и хора занимаващи се с тютюнопроизводство. През 1923 г. над 197 000 стопанства са се занимавали с тютюн и са изкарвали прехраната си, като добивът достига 52 219 022 кг.

Днес, размерът на обработваемата земя за производство на тютюн в ЕС се свива бързо. В същото време ЕС внася около 600 000 тона тютюн годишно. В общността 13 държави членки произвеждат тютюн. Италия е най-големия производител, следвана от България, Полша и Испания. През 2012 г., у нас обработваемите площи за отглеждане на тютюн са 18 хиляди хектара. Произведеното количество тютюн е на стойност повече от 59 млн. евро. Тези накратно изложени факти сами по себе си говорят за изключителното значение на земеделската култура тютюн за българската икономика и в настоящия момент, без да се коментира социалния, демографски, морален и не на последно място научен аспект.

С бързи темпове се развива и производството на тютюневи изделия. През 1921 г.- 22 г. фабриките са 59 на брой. Цигарите се делят на четири нива на качество – екстра, първо, второ и трето.
През 1925 г. производството на цигари достига 5 187 936 кг.. Произвежданите тютюневи изделия у нас са основно тютюн за ръчно свиване, емфие и цигари. Техният процентен дял от общата консумация достига 99,6 %. Количественият дял на пурите е малък.

Приходите в бюджета са големи. Само от бандерол през 1922 г. приходите в бюджета са 304 310 лв.

През 1924 г. държавата по фискални съображения, забранява производството на тютюн за ръчно свиване, но позволява производството на тютюн за лула. От тук произлиза и скоковата употреба на цигари. Приходите за държавата в периода 1913 г.-1919 г.  значително нараства и достига почти 57 % от общия износ. Годината 1920 се откроява по количество изнесени тютюневи изделия – нарязан тютюн и цигари, възлизащ на почти 500 000 кг.. От 1901 г. до 1920 г. разгледани приходите през период от 5 години показват относително постоянство – около 2 500 000 лева. Приходите от акциз върху тютюн, цигари и емфие показва и тенденция за промяна във вкуса на консуматорите. От 1922 г. се наблюдава спад в консумацията на емфие за сметка увеличаване делът на цигарите. Общата тенденция е за увеличаване на количествата, респективно приходите от акциз. В сравнение с другите земеделски култури, без това да обижда някого, разликата от приходите за държавата в полза на тютюна е очевадна.

През 1920 г.-1921 г. единствено чуждата валута постъпваща от износа на тютюн спасява и стабилизира българският лев.За много кратко време България се нарежда на челните места по износ на тютюн и тютюневи изделия, като изнася в редица страни по света. Утвърждава името си на световния тютюнев пазар с ненадминатите по вкус и аромат ориенталски тютюн и тютюневи изделия.

КОНСУМАЦИЯТА У НАС  

Докато износът на тютюн на листа се развива в голям мащаб, консумацията се увеличава сравнително бавно. До 1915 г. българите консумират предимно нарязан тютюн за ръчно свиване на цигари. От 1916 г. до 1923 г. се увеличава консумацията на фабричните цигари.

По данни от ЕП всеки трети европеец днес употребява тютюн. Според данни от националния статистически институт в България на глава от населението се падат средно по 6,6 изпушени цигари на ден или около 2 600 000 опаковки от по 20 цигари. Данните не включват другите тютюневи изделия в т.ч. и тютюна за ръчно свиване.

През 2012 г. България приема законови промени за забрана на тютюнопушенето на закрити обществени места. Жужана Якоб, регионален директор на СЗО за Европа, посочва, че приемането на новото законодателство поставя България сред водещите страни в Европейския регион на СЗО, където е напълно приложен чл. 8 от Рамковата конвенция за контрола върху тютюна и насоките за неговото изпълнение. Тя добавя, че прилагането на законодателните мерки в страната съдействат България да се превърне в държава-модел за подражание на останалите държави  в региона.

ДЪРЖАВНА ПОЗИЦИЯ

Първият Закон за тютюна в България е обнародван  през 1879 г. под надслов “Временни правила за акциза на тютюн в Българското Княжество“. Базиран е на турския закон от 1874 г. и руския табачен устав. Вторият Закон е гласуван 1891 г..

1933 г. в България се въвежда държавен монопол върху производството на тютюневи изделия, управляван от дирекция при министерството на финансите. Целта е да се стабилизират цените на тютюневите изделия при едно задоволително ниво на качество. По онова време у нас работят 34 фабрики за тютюневи изделия. През всичките тези години Пловдив и региона остават водещи в сектор тютюн.

Налозите се увеличават непрекъснато. 1935 г. индустрията изпада в криза. Много от фабриките затварят.

 

 Време на промени и динамични пазари

Освен горните налози, тютюневите фабрики плащат на държавата патент за “право-фабрикуване“. Всички налози съставляват около 80 % от продажната цена на цигарите.През 1936 г.-1937 г. индустрията се съживява. Износът на цигари през 1936 г. възлиза на около 35 000 кг или около 5 200 000 лева.

През 1938 г. Министерството на земеделието организира първата конференция на специалистите по тютюна в БЗКБанка. На конференцията присъстват представители на Министерството на търговията, на Агрономическия факултет на Експортния институт, БЗКБанка, Българско земеделско дружество, Съюза на тютюнопроизводителите, Съюза на тютюнотехниците и др.

1939 г.-За подобряване на агротехниката на тютюнопроизводството Министерство на Земеделието организира беседи, семинари, курсове и т.н.. Същата година са произведени 2 500 kg семена, при организиране на кооперативни разсадници на площ от 900 дка. През 1939 г. са открити нови тютюневи училища – в гр.Рила, Асеновград и в с.Козарско кредитирани от БЗКБанка. Въвеждат се в масово производство сортове тип Виржиния. За първи път се използва мокрия термометър. Отпуснати са средства и са построени модерни сушилни, като през 1936 г. те са 31 броя, а през периода 1937 г.-1939 г. техния брой вече е 450.

1940 г. – интересът към тютюн Виржиния нараства. Засадени са над 6 000 дка. В Козарско също започват опити с този и други презморски тютюни. Министерството на земеделието изпраща Михаил Попов и Никола Бижев от Козарско да специализират в чужбина отглеждане на едролистни тютюни и производство на пури.

До 1940 г.-1941 г. изследванията върху тютюна у нас са обхванали въпросите около техниката на отглеждане на растенията, неговата селекция, борбата със синята китка, болести и неприятели, сушене. Въпросите обаче свързани с мястото на тютюна в икономиката, неговото значение и влияние върху фискалния режим, поставят приоритети в изследванията, а именно състояние на фабричната преработка и нейното рационализиране. Така се стига до откриването на отдел по технология и ферментация на тютюна при Централния земеделски институт, София.

През 1941 г. Министърът на земеделието утвърждава работната програма на отдела с акценти:

– ферменатация – протичане на процесите в зависимост от условията на отглеждане, влияние на външните условия, извънсезонна ферментация, промени в тютюна и подобряване на качеството му, активност на специфичните ферменти при различни стадии и условия, химична характеристика и норми на ферментиралост;

– технологични изследвания върху тютюна – определяне годността на различните тютюни за цигари, пури, лула, дъвчене, смъркане и т.н., съставяне на блендове, влияние на различни съставки /мед, захар, билки и др./ и тяхното приложение при тютюневите изделия;

– физични свойства на тютюна;

– индустриално използване на тютюна и части от тютюневото растение;

– изучаване на тютюневите почви и почвено райониране – картиране на тютюна;

– стопански проучвания на тютюна.

В изпълнение на чл.6 от Директива 2001/37/ЕО, Националният институт за обществено здраве и околна среда (RIVM), Холандия и Изследователския център по рака (DKFZ), Германия, създадоха информационни листове, с презумция – забрана, за най-често използваните 14 вида тютюневите добавки /захари, сорбитол, пропиленгликол, глицерин, какао, 2-фурфурал, ацеталдехид, амониеви съединения, ментол, екстракт и смола от зърна на рошков, целулозни влакна, концентриран сок от изсушени сини сливи, смола от гуар, ванилин, ликорис/.

1942 г. – Министерство на земеделието изплаща лихвите на заеми отпуснати за строеж на модерни сушилни за тютюн Виржиния.

През 1942 г. функционират институции, отдели и служби по тютюна към Министерството на търговията, Министерството на финансите, БКЗБанка, Централно управление към Министерството на земеделието, Опитна станция по тютюна – Козарско, отдел по технология и ферментация на тютюна при Централен земеделски институт – София, опитни полета по тютюна – Рила, Джебел, Неврокоп, кредитирани от БЗКБанка, и обществено-агрономическа служба по тютюна.

НАУКАТА ПО ТЮТЮНА У НАС

Началото на научната дейност по тютюна се свързва с първите системни изследвания за борба с тютюневия трипс /1902 г./. През 1907 г. се правят първите опити в страната с минерално торене на тютюна. През 1908 г. – са първите изследвания и опити с чуждестранни тютюни.

С развитието на сектор тютюн у нас, последователно в страната се създават редица научни звена.

1922 г. се открива опитно поле по тютюна в Горна Джумая.  Изследователската работа включва събиране и проучване на местните тютюневи сортове, торене, кършене на тютюна и борба с болести и неприятели. Проучва се сортовият състав в Македонската тютюнева област.

През 1924 г. се открива Опитно поле по тютюна в гр.Рила

Работи се върху селекцията, агротехниката, растителната защита, борба със синята китка и технологията за производство на тютюн. През 1947 г. прераства в ОСТ. С Опитната станция се свързват имената на учените –Димитър Байлов, Илия Попиванов, Любен Дичтров, Габровска, експертите по тютюна – Коста Атанасов, Методи Ягоритков, Магърдич Сарказов, Георги Лазаров, Михайлова, Кутева и др. Там са селекционерани първите сортове тютюн  Енидже 134а и № 45, които дълги години след това се отглеждат   у нас.

Ръководители през годините са били: Никола Вичев, Методи Анев, Цветан Димитров, Стоимен Мичков, Димитър Черешаров, Димитър Димитров, Иван Янев, Йордан Стоименов, Никола Шумарски, Румяна Транчева, Георги Станкев.

Изследователската работа на станцията по селекция на нови сортове ориенталски тютюни, се реализира чрез създадени над 10 сорта – Енидже 134-А; Рила-1; Рила-9; Рила-207; Рила 20-11; Рила 544; Рила 82; Рила 89; Дупница 733; Дупница 160 и др..

През 1928 г. се поставя началото на химичните изследвания върху тютюна, чрез сформиране на лаборатория в Българска Земеделска Кооперативна Банка. Първите изследвания са върху реколта 1927 г. с основни насоки:

– ценни съставни части на тютюна /смоли и никотин/;

– индеферентни съставни части /въглехидрати и целулоза/;

– негативно влияещи съединения /белтъци и азот съдържащи вещества/;

– изследвания върху съединения влияещи върху горенето – елементи на пепелта.


1929 г. се открива опитно поле в гр.Джебел. Изследователската дейност включва селекционни и агротехнически задачи. Селекционират се сортовете Джебел 1а; Джебел № 8; Джебел 254; 359; 174; 237; 422; 81; Басма 156; Нецъфтяща секирка и Крумовград 42; 58; 145; 90; Ахрида; Харманли и др.. Проучват се почвено-климатичните условия на Източните Родопи, борбата с ерозията, торенето и т.н.. От 1951 г. Опитното поле прераства в Станция към която е разкрит Техникум по тютюна в гр.Джебел. През 1968 г. станцията се премества в гр.Кърджали, като Комплексна станция по тютюна, под методичното ръководство на Институт по тютюна и тютюневите изделия. По-късно се преименува в Опитна станция по земеделие.С изследователската работа се свързват имената Методи Ягоридков, Стефан Гълъбов, Руска Пеева, Митко Славков, Маргарита Стоева, Кристин Кисьов, Дора Янчева, Куна Петрова.0986

1932 г. – открива се опитно поле в Неврокоп. Тютюневата култура е позната в района на Гоце Делчев от 1605 г.. Около 1750 г. започва да се превръща в поминък, като през 1860 г. производството на тютюн в района възлиза на 200 хиляди оки. След Балканските войни 1912г.-1913 г. се заселват хиляди български бежанци от Драмско и Серско, които не само запазват традициите, но и допринасят за утвърждаването на Неврокопско като един от типичните тютюнопроизводителни райони в България.

Първият ръководител е младият агроном Михаил Попов, в последствие известен и признат професор доктор на естествените науки. Основната цел е проучване на сортовия състав и запазване типичността на тютюна в района, селекция и подобряване агротехниката.

Със станцията са свързани имената: Цветан Димитров, Магърдич Саркизов, проф. Шабанов, Илия Попхаритов, Стоян Костянев, Костадин Лулов, Емил Младенов, Спас Гелемеров, Магдалена Крънчева, Димитър Диманов.

Създадени са сортовете: Неврокоп 36; Неврокоп 37; Неврокоп 5; Неврокоп 862; Неврокоп 1561; Неврокоп 1638А; Неврокоп 261; Неврокоп Б-12; Неврокоп А24; Неврокоп 1146.

От 2013 г. години в станцията се отглеждат сортове тютюн биологично. Това е първи опит у нас за биологично отглеждане на земеделската култура тютюн.

1933 г. се открива Опитна станция по тютюна в с.Козарско.

Селекционират се сортовете Устина, Станимашко пембе 536 и др. Сортовете се отглеждат в Пловдивска тютюнева област, Айтоско и Ивайловградско. Конструирана е тютюневата сушилня тип “Байлов“ с хоризонтални рамки и комбинирана слънчево-огнево-тръбна сушилня за досушаване на тютюна. Проучват се химически средства за борба с трипса и листните въшки. Конструирани са сеялка за тютюневи семена, валяк за лехите, семероначка и др.На 01.11.1944 г. Опитна станция по тютюна в с.Козарско прераства в Институт по тютюна.

Работата през периода 1944-1950 г. е насочена към решаването на актуални задачи на тютюнопроизводството. Институтът има само една лаборатория, в която се извършват всички анализи, един кабинет за всички учени и две сушилни за ориенталски тютюн. Тематиката е ограничена. Работи се по малък брой проблеми, свързани със селекцията, агротехниката и сушенето на тютюна.

През 1950 г. Институт по тютюна се обединява с Централната лаборатория по тютюна в Павлово-София и се премества в Пловдив. В състава му влиза опитно поле Асеновград. След 1950 г. се разширява с две нови станции в гр.Харманли и в гр.Бяла Слатина.

От 1935 г. започват изследванията върху тютюн Виржиния. Към Опитна земеделска станция в Добрич, се създава тютюнева секция за виржински тютюни.

През 1938 г. Георги Караиванов прави подробен химичен анализ на тютюни от различни райони и произходи.

1943 г. в Свищов се правят опити за отглеждане на пурени тютюни.

Създава се Опитна Станция по тютюна – гр.Бяла Слатина за изпитване и внедряване на наши и интродуцирани сортове Виржиния и Бърлей. На база междусортова хибридизация и хетерозис са създадени сортовете Виржиния 0295; 0297; 0372; М 890; А 13; А 545.

След 1950 обхвата на научните изследвания значително се разширява. Откриват се нови опитни станции: Харманли – 1950; Сандански – 1953; Хан Крум и Шумен – 1957 г. Разширяване мрежата от станции дава възможност за по-пълни изследвания върху тютюнопроизводството.

През 1959 г. се открива Лаборатория по промишлена обработка на тютюна-Пловдив. Малко по-късно към състава и е създадено “Конструкторско бюро“ с обхват на дейност – проучване и конструиране на машини, инсталации и съоръжения за промишлеността.

През 1964 г. се създава Изследователски център по технология на тютюна, отново в Пловдив с ръководител Любен Гюзелев и обхват на дейност изследвания и развитие на цигарената промишленост в България.

Изследователската дейност през този период се свързва с имената Едуард Язъджиян, Видка Килиджийска, Тинчо Тинчев, Димитър Желязков, Александър Томов, Стальо Сталев, Бобарова, Манахилов.

С решение на МС, 1967 г. действащите научни звена по тютюна в България се обединяват в Институт по тютюна и тютюневите изделия-с.Марково, към ТПО ”Булгартабак” под методичното ръководство на Селскостопанска академия. По този начин се обхваща научното обезпечаване на цял един сектор от икономиката на страната ни.

Като структурна единица  на ТПО ”Булгартабак”, ИТТИ осъществява комплексно научно обслужване на тютюневото стопанство, както и инженерно-внедрителска дейност за повишаване техническото, технологичното и организационно равнище на тютюнопроизводството и тютюневата промишленост. ИТТИ извършва комплексни изследвания, разработване и внедряване, решавайки основните проблеми на тютюневото стопанство от семето до цигарата. Работи се в изключително широк диапазон в областите селекция, семепроизводство, сортоподдържане, агротехника, растителна защита, механизация на тютюнопроизводството, промишлена обработка на тютюна, сушене и ферментация на тютюна, тютюневи изделия, химия на тютюна и тютюневия дим, автоматизация на технологичните процеси. Към ИТТИ действа Школа за обучение на кадри по тютюна.

В този период на научно обслужване от ИТТИ, в сектор тютюн на България се решиха редица важни проблеми за икономиката на страната ни: направено е задълбочено изследване и райониране на природните и икономически условия за развитието на тютюнопроизводството в България; създадени са над 50 сорта ориенталски и едролистни тютюни; установени са оптимални норми на хранене на растенията; разработени са ефективни системи за борба с вредителите и плевелите по тютюна. Създават се: първата поточна механизирана линия за манипулация на тютюна; високоефективни сушилни съоръжения /ПУЛС-28 и ПУЛС-50/; технология за сушене на тютюн Бърлей. Разработени и внедрени са методи и устройства за сушене на тютюн Виржиния в сушилни тип “Бълк-кюринг“.

 

Leave a Comment