Розата – нежно цвете от България

Пътуващите българи рядко се двоумят какъв сувенир да занесат като подарък на своите приятели или бизнес партньори зад граница. Те знаят, че има едно послание от родината им, което винаги ще донесе радост – дървеният пирографиран мускал с розово масло. В сърцето му се крие ароматната душа на едно дребно, не особено представително цветче, рожба на храст от семейство рози – Rosa damascena, което е пропътувало света, омагьосвайки го с уханието на своето родно късче земя, сгушено под Балкана.Muskal - Natural Bulgarian Rose Oil

Маслодайната роза е поела на път отдавна, следвайки народите, които ценели високо аромата й – тръгнала е от Иран, Индия и Египет, минала е през Персия и Тунис и е попаднала в Европа през XVI в. заедно с османските турци. Оттам век по-късно е стигнала до българските земи и в средата на XIX в. вече е заселила трайно слънчевите, тихи подбалкански полета по долината на река Тунджа, сгушени между Стара планина и Средна гора – Казанлъшко, Карловско и част от Новозагорско. Пуснала е корени в благодатните канелени горски и ливадни почви, примесени с пясък, почувствала се у дома си и мястото скоро приело нейното име – Розова долина.

сси

Теренът се оказал особено подходящ за ценното растение заради меката зима в закътаната между двете планини долина и обилните валежи през пролетта. Тук слънцето не грее толкова силно, колкото в Турция и Тунис, затова венчелистчетата на розата не се покриват с плътен восъчен налеп, който да ги защитава от жегата, а се насищат много по-обилно с ароматно етерично масло благодарение на росата и дъжда. Зимните температури не са особено ниски и затова корените на розовите храсти не замръзват в студовете. Жителите на долината бързо забелязали благоприятните условия и богатата реколта, с която растението се отплащало за тях. Преди три столетия те започнали да изкореняват лозята, които отглеждали по тези земи, и ги заменили с маслодайната роза, която бързо променила живота, обичаите и поминъка им.

Храстът изисква много повече грижи от това да се оберат цветовете му напролет. Нуждае се от резитби, окопаване от 5 до 7 пъти годишно, загърляне с пръст на корените, за да не измръзнат през зимата, разравяне през пролетта, допълнително поливане, пръскане срещу вредители, подхранване. На определени периоди растенията трябва да се подновяват, а новите насаждения започват да цъфтят едва към третата година. Високите около 2 м храсти живеят около 30 години. За да са в изобилие ароматните цветове, обаче е нужен тежък труд, който продължава през цялата година с изключение на трите най-студени зимни месеца, когато розите спят.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от май 2008

Leave a Comment