Министър Танева: Изпращаме изключителна година в селското стопанство

Земеделският министър Десислава Танева определи като изключителна 2016 година на фона на останалите сектори в икономиката по отношение на ръста и добивите. Това стана в ефира на Европа ТВ. 

tv-evropa-logoВодещ: Ще бъде ли 2016 г. рекордна за българското земеделие? Какви са резултатите от кампанията „Подкрепяме българското“, има ли нарушение в програмата „Училищен плод“, каквито обвинения се чуха от БСП в парламента днес? Отговорите тук и сега в „Темите“ от министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева. Да започнем така с нещо добро, с нещо положително – тази година се очертава рекордна реколта. Какви са до този момент вашите данни, затова което сте събрали от всички областни дирекции?
Десислава Танева: Да, добре е да започваме деня и да живеем през деня с добри новини. В крайна сметка и това самите нас ще направи по-креативни със сигурност в полза на доброто. Каква е ситуацията тази година? Как приключва стопанската година? По отношение на добивите на различните видове основни култури, бих могла така да се изразя, и производства, наистина можем да отбележим, че това ще бъде една рекордна за добивите година – пшеницата, основна култура в България, тази година отбеляза исторически рекорд – 5,6 милиона тона общ добив при 494 кг на декар среден добив. Като това разбира се са оперативни данни. Статистиката пет години назад погледнато окончателните данни винаги излизат по 6% по-високи, така че дори и този исторически рекорд, вероятно като официална статистика би бил дори още по-висок. Имаме ръст, което е най-положителното, устойчива тенденция на ръст и в животновъдството, секторът в най-голямата криза, в която се намира в момента като цени на продукцията, не само в България. На практика ние сме част от общия европейски пазар и кризата засяга целия общ европейски пазар. Ръст в традиционните за България производства на плодове и зеленчуци – нещо, което толкова обичаме да го говорим, но сякаш не забелязваме първите положителни тенденции. Ние имаме ръст над 50% в заявените за подпомагане площи трайни насаждения и над два пъти ръст при зеленчуците. Това е тенденция вече втора година. Тази тенденция започна или продължи в някои видове растения с прилагането на пакета обвързана подкрепа за тези видове производстваr4d075212-6105e-642x462. И аз се надявам, че с промените в тази обвързана подкрепа, която направихме август месец тази година, те ще се прилагат след нотификацията от догодина, този ръст ще продължи и ние постепенно ще започнем да си възстановяваме обемите на продукцията от този вид производство, които сме имали. Така че по отношение на добиви, наистина мисля че в общ план се очертава една изключително добра година като в някои култури наистина отбелязахме исторически рекорди. Ние в интерес на истината и площите, обработваемите площи с всяка година, макар и малко, се увеличават. Ние на практика темата необработваеми площи няма как да бъде тема, имаме много малък ресурс за усвояване там, по оперативни данни не повече от 4 до 5 милиона декара и то в общ план доста по-неплодородни земи, отколкото средните за страната. Темпът общо-взето е около 1,5% последната година имаме ръст и на общите обработваеми площи. Така че в тази посока наистина са положителни новините.
Водещ: Като казахте обвързана подкрепа, ние затова сме говорили и друг път в студиото, това са мерки, които вашето министерство предприе през последната година, година и половина, обаче има едно напрежение между различните производители. Едните искат повече за сметка на другите. Как успявате да намерите това решение? Защото винаги има недоволни.
r4e026136-6e-762x458Десислава Танева: Винаги има недоволни. Винаги ще има все повече недоволни, неудовлетворени, да го кажа може би по-правилно, защото интересът към земеделието нараства с всяка година. Административният капацитет, готовността на земеделските производители и бранш да се ползват от инструментите за европейска или национална подкрепа, значително по-ниска разбира се, също нарастват с всяка година. Оттам удовлетвореността на този интерес при едни и същи пари, разбира се че няма как да бъде нарастващ. В този смисъл – да, има различни мнения, различни становища. Има разбира се и неудовлетвореност. Особено на по-големите земеделски производители. Въпреки всичко, аз държа да подчертая и да изкажа първо благодарността си към целия неправителствен сектор в земеделието и браншовите организации за разбирането и комуникацията в това трудно време, което имаме, тъй като млечната криза е двегодишна. В последните два месеца има известно покачване на цените, надяваме се това да е тренд, вследствие и на мерките, които взе Европейската комисия, разбира се и на отваряне на нови пазари. Така че в този смисъл земеделските производители преживяват във финансов план и цени, наистина най-тежките си години от десетилетия насам. Цените на зърното също са с най-ниския си рекорд тази година. Положителното е, че добивите са в обратен тренд, за да компенсират намалението на общия приход. Основен акцент на нашата политика, на нашата визия, подкрепата която приложиха в началото на мандата, това е подкрепа на малките и средните предприятия. Въвеждането на преразпределителното плащане, което правим вече във все повече инструменти за подкрепа, които променяме, които тепърва прилагаме. Какво означава преразпределително плащане? Първите единици обем производство с по-висока ставка от общия обем. Примерно за декари това означава за първите 300 дка по-висока ставка. За брой животни – първите 250 броя. Различни са категориите. Това означава по-силна подкрепа, акцент на малки и средни ферми. Аз разбирам, че основната тежест, принос върху общия обем в България имаме между другото едни от най-окрупнените и големи земеделски производители, като средна статистика спрямо съседни страни в Европа. И аз разбира се, това като политика ги ощетява, но все пак няма как да не призная разбирането, което проявяват. Особено в години, които са като последните две, последната – рекорден спад на млякото, ние стигнахме до средна цена, докладвана и в Европейската млечна обсерватория 22 евроцента на литър. Подкрепата я акцентирахме към малките и средните. Те са пазарно по-неустойчиви. Освен това в млечния сектор те имат все още да достигат качество на млякото, което ще позволи да получат и по-висока цена. И разбира се всички мерки на подкрепа, инструменти, които прилагаме – и европейски, и национални вече, всички са такива, че да доведат до изсветляване на бизнеса в сектора, а именно срещу представяне на съответни фактури или финансови документи, за да получиш подкрепата. Това доведе между другото и в статистиката до по-високите проценти растеж, които дадоха. Но трябва да продължим този тренд. Аз съм убедена, че това е пътят отново да балансираме нашето земеделие и да получаваме по-висок доход от дка. В крайна сметка единственият ограничен ресурс, с който разполагаме като нация, като държава, като страна – това е площта на земеделската площ. Всеки по-висок доход на дка земеделска площ е по-висок доход за фермерите, които работят, оттам за техните доходи, оттам и за държавата като данъци, които събира. Така че за мен това е категорично, как да кажа, безусловно, подкрепата която даваме, особено от националния бюджет, трябва да бъде давана с мотив и изсветляване на сектора.

Leave a Comment