Когато фабриката за тютюн в Ксанти е била българска

През призмата на времето, ярко се открояват някои събития и факти за състоянието на родното тютюнопроизводство. От абсолютни доминанти в износа на ориенталски тютюн, до незавидното падение с 25 000 тона на година, то крачката бе извървяна само за тези 27 години преход. Гърция в северната си част е българска, така мислят дори атиняните, за които 300 километра нагоре от тях е пълно със славяни и техните наследници.

Първа българска тютюнева фабрика е имала клиенти по цялото Средиземноморие, та чак до Белгия, където българската суровина е била най-ценена.

Каква е историята на тютюна по тези земи?

През 1890 година Димитър Ставридис привлича за свой съдружник Димитър Маринов (Мардас) и заедно управляват събирателно дружество „Орел“, като откриват работилница, където също първоначално се обработвал само рязан тютюн. Жилавите ръце на работниците са били единствената машина, съпътстваща процесите на обработка. Модернизацията настъпва през 90-те години на XIX век. Тогава Димитър Ставридис закупува модерни за времето си машини, които стават част от облика на нова сграда, предназначена за тютюнева фабрика. Простира се на познатото от всички пловдивчани Сахат тепе. И ето Пловдив вече има първата по рода си модерна сграда за преработка на тютюн. В началото на XX век тя е закупена от италианеца Карло Алберти Вакаро, а след 1915 г. неин собственик става Петър Дяков.

Междувременно Димитър Мардас открива ново предприятие с името „Цар Асен“.

По време на Първото българско изложение в Пловдив Ставридис взима участие със специален павилион. Именно той бележи тютюневата история с първия си опит за собствена направа на родни пури. Влага солидни средства за реклама, но опитът не търпи успех.

Лотарията по време на Първото българско изложение е друг любопитен факт, който прави името Ставридис още по-популярно. Той печели голямата награда от първата държавна лотария в свободна България. Близо една четвърт от печалбата Ставридис предоставя за благотворителни цели.

Карло Алберти Вакаро

През 1900 г. тютюневата производителност в Пловдив е в разгара си. Цигари се произвеждат с пълна пара. Нечии предприятия банкрутират, а впоследствие се купуват от силните на деня. Фабрика „Орел“ на Димитър Ставридис, която постепенно западала след смъртта на своя основател, бележи финал за едни, но начало за други.

Привлечен от нея е Карло Алберти Вакаро. Находчивият италианец, подобно мнозина други чужденци по онова време, е кръстосвал пътищата ни в търсене на различни начини да натрупа капитал. Разликата между родната му страна и току-що освободена България се оказва благоприятна почва за създаването и развитието на редица отрасли.

Инвестирал е много и никога не е залагал само на едно. Така и закупува предприятието на Ставридис. През 1906 г. внася модерни машини и регистрира фирмата „Български орел“. Най-масивното, модернизирано и добре оборудвано тютюнево предприятие в България. За управител назначава сина си Едмондо Вакаро.
Конкуренцията по това време е силна и именно поради тази причина през 1909 г. Вакаро основава акционерното дружество „Съединени тютюневи фабрики“, известно по-късно като „Картел“-а. Възниква гигантско дружество, което обхваща 2/3 от тютюневата промишленост в страната и около 35% от манипулацията на тютюна. Обединението на тютюневите предприятия в България извежда фамилията на върха, но плаща и солидна цена за това. Известен е случаят, когато при проверка Васил Коларов заварва 31 момичета да сглобяват кутии в продължение на над шестнайсетчасов работен ден.

През 1910 г. начело на пловдивския клон „Тютюневи фабрики“ стои Едмондо Вакаро. Финансово стабилен и със завиден нюх към иновации. Отдава му се възможността да сбъдне юношеските си мечти, а именно да се отдаде на страстта към изкуството. Още през 1909 г. в Пловдив се появяват първите два киносалона – на Васил Христофоров и на Едмондо Карло Вакаро. Италианецът преустроил театралния салон на известния хотел „6 август“, като внася машина от Америка. Първата прожекция била превърната в запомнящо събитие. Гражданите се тълпят да видят това чудо на техниката. Обществото благославя собственика.
По време на Първата световна война Карло Вакаро е принуден да продаде фабриката си и да напусне България. Тогава в града се появява хасковският фабрикант Петър Дяков. Дяков купува предприятието и първокласната техника на Вакаро. Едмондо Вакаро трябвало да се раздели с рожбата си – кино „Екселсиор“.

карло алберти вакаро в средата със синовете си в левияи десния край на реда
Карло Алберти Вакро в средата със синовете си в левия и десния край на реда.

Анастас и Васил Куцоглу

Баща на девет деца от първата си жена и на три – от втората, чист българин от Райково, Смолянско- Анастас Куцоглу притежава най-мощната фирма в търговията с тютюн между двете световни войни – АКА (Анастас Куцоглу- Амстердам). Тютюневият пазар в България, Гърция и Турция е в ръцете му, а годишната му печалба достига стойности от рода на 30-35 милиона лева. Освен факта, че прославя българската тютюнева индустрия пред чужди държави, Анастас печели име на безкористен дарител. Като доказателство за това може да се посочи създаването на безплатна трапезария за ученици в Асеновград, а също и направеното от него дарение на стойност 4 млн. златни лева, за да бъде построена жп линията Пловдив-Асеновград през 1927 г.

Един от синовете на Анастас сериозно се отличава от останалите и се явява продължител на славната семейна история. Васил Куцоглу е изпратен от баща си да учи в Германия, за да попие от европейските практики и умело да ги приложи у нас. Далече от контрола на стария Куцоглу обаче не се случва точно така. След няколко бурни студентски години, Васил започва истинската си дейност достигнал вече Христова възраст. Мечтите му са просторни и за да ги достигне през 1919 г. си поставя голямата цел да пробие с българските тютюни на немския пазар. Започва с малки количества и много усилия, тъй като дотогава в Германия за предпочитане е турската стока. Фабриката, с която работи Куцоглу, има значителен успех. Едновременно с това Васил става причина да започне отглеждането на тютюн в Смолянско.

Благодарение на него пробивът на пазарите в Германия, Холандия и Скандинавието е осъществен. Тръгнал с 300 обезценени родни левчета, само след десетина години Куцоглу вече е един от най-богатите търговци в Пловдив. Вярва само на очите си, на своя контрол и на никого другиго.

През 1933 г. Васил Куцоглу внезапно се оттегля от бизнеса. След като Хитлер идва на власт, търговецът спира доставките на тютюн за Германия от всичките си фирми. Освен бизнеса, Васил напуска и България. Момчето от Родопите, покорило едни от най-големите върхове на тютюна, заживява в собствена вила в Австрия. Сам споделя, че там се усещал свободен и независим, а районът на вилата му наподобявал родната гора, родната планина.

През 1938 г. Хитлер окупирал Австрия и родопчанинът се прехвърлил в Швейцария – купил си къща високо над Женевското езеро, до един малък хълм с борова гора. Бохемските навици му били чужди, липсвала му прислуга, а също и телевизор. Радиото му служело за информация, а грамофонът – да слуша родопски песни.
Сбогува се със света през 1975 г., но заветът му е продължен от неговата съпруга Вера Куцоглу. Основава благотворителна фондация, която подпомага болни и изпаднали в беда хора, едновременно с това пропагандира българските нравствени ценности.

Димитър Кудоглу

Роден по южните склонове на Родопа планина, в село Габрово, говори свободно френски, немски, гръцки и турски и има отлични познания по финанси. Това са няколко думи, с които той може да бъде описан, но и думи, които са безсилни да означат всъщност кой е той. Димитър Петров Кудоглу. Дарителят. Трето поколение търговец.

Първоначално започва да върти търговия с тютюн в Ксанти, а после открива клонове и по други места. Един от клоновете се намирал именно в Пловдив.

Години наред български тютюни се изнасяли за Германия, без да се споменава произходът им, тъй като на немския пазар завидно име спечелила продукцията от Гърция и Турция. Димитър Кудолгу бил един от първите, който официално и гордо обявява, че изнася от Пловдив. Фирмата му под тепетата била регистрирана в съда през февруари 1914 г., като клон на известна централа в Ксанти.

12
Ефорията Д.П. Кудоглу под портрета на благодетеля

През 1918 г. търговецът се принуждава да закрие централата в Ксанти и да прехвърли цялата дейност в Пловдив. С бавни крачки започнал да се отдалечава от бизнеса. Закрил клоновете на фирмата в Хасково и Харманли, а малко след това, на 4 януари 1922 г. подава заявление и фирмата в Пловдив да бъде заличена от търговския регистър. Оттук нататък пред него стояла нова цел. Да бъде благодетел.
Казват, че такива били традициите в родното му място.

Пагубна за жителите на село Габрово била 1913 г. Пожарът на Междусъюзническата война изпепелил родното място на Кудоглу и разпилял неговите жители. Винаги насреща, той раздава пари на закъсалите. По-късно дарителят решил да закупи земя и със собствени средства да построи ново село за земляците си. Разбира се, името на селото трябвало да бъде Габрово.

Много може да се изпише за и благотворителността на Кудоглу. Например за това как отпуска средства за сираците в Ксантийско или как оборудва 11 трапезарии в Пловдив, които всеки ден раздавали по 1000 топли обяда на обеднелите граждани, без да държи сметка за тяхната вяра и народност. Но това е само началото на един предълъг списък от помощи, равносилни на спасение.

В края на декември 1926 г. става чудо. Парламентът гласува закон за мимолетно време. Всички депутати до един обявяват, че са съгласни. Стават на крака и ръкопляскат бурно. Така Народното събрание узаконява Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив. Името на благодетеля става известно в цялата страна.

За да финансира здравното заведение, Димитър Кудоглу закупува два тютюневи склада на бившата улица „Станционна“. За 17 години в Дома на благотворителността били регистрирани над 420 000 прегледа. Повечето от тях безплатни.

Това са те.

Но далеч не са всичките. Това са само част от големите имена, избрали родния Пловдив и създали бляскавия му облик в началото на века чрез своите пищни къщи, тютюневи складове, киносалони и дом на здравето. Сгради, които се борят с времето и законите. Сгради, които пазят спомена за непоколебим търговски нюх и свирепа конкуренция. А тютюнът ли? Тютюнът си е същият, но вeче е на друго място. Само собственикът му няма нищо общо. И така е не само с тютюна…

Ксанти е живописен родопски град, богат на история, традиции и обичаи, както и с много атракции за посетителите (включително и в околните територии). Струва си да се посети града по време на карнавала (Καρναβάλι) на Сирни заговезни (февруари или март, предвид променящите се дати), както и по време на фестивала на Стария град (Γιορτές Παλιάς Πόλης) (началото на септември). Друго известна атракция в Ксанти е пазара (Παζάρι), състоящ се всяка събота. Ксанти е известен също и като „градът на хилядите цветове“.

Leave a Comment