Животновъдите едва свързват двата края, за 7 години те са натрупали 4 пъти повече борчове

Държавата няма нужните експерти и хора с визия, които да дадат нужната стратегия и ясна ангажименти за подобряване на агросектора и заетите в него. За седемте години от присъединяването на България в Европейския съюз до 2014 година българските животновъди са задлъжнели четири пъти.  Думите на председателя на НКТБ Асен Кичуков се оказаха и този път 100% истина, трябва силно обединение, защото и общата цел, и общите интереси на всички селскостопански производители са едни и същи – пазари, цени и ръст на продукцията, нищо друго не е важно.

В резултат на това фермерите са натрупали по 600 евро дългове само при отглеждането на една крава. Това се посочва в анализ на Божидар Иванов от Института за аграрна икономика, изнесен на кръгла маса за проблемите в млечния сектор, организирана в рамките на изложенията за храни “Месомания“ и “Светът на млякото“ в “ИнтерЕкспо център“ – София.

sml_1430152512

Тревога будят и данните за състоянието на млечността на отглежданите в страната животни, в резултат на което средната млечност се различава критично от тази на отглежданите крави в останалите държави на ЕС.

По данни към 2015 г. фермите в старите държави членки на ЕС са постигнали над 7 300 кг средна млечност от крава, докато в новоприсъединилите се тези данни са за 4 900 кг.
По данни на българското министерство на земеделието през 2014 г. средната млечност от животно е била 3 625 кг, като очакванията за 2015 г. леко да се повиши, поясни Силвия Василева, експерт в агроминистерството.

изтеглен файл

Другият сериозен проблем е и този, че докато в останалите европейски държави мандрите преработват близо 92% от издоеното мляко, то в България се преработва под 50%, посочи още Божидар Иванов.
По официални данни годишно мандрите изкупуват под 500 хил. тона, при общо добити количества от 1,1 млн. тона.

Българските фермери трудно склоняват да създадат сдружения и това е основната пречка пред бизнеса, посочи и Димитър Зоров, съпредседател на съюза на говедовъдите. Добър пример според него е асоциацията на черношареното говедо, която чрез съдружие между стопаните е успяла да намали разходите на отделните фермери.

images

Според изпълнителния директор на съюза Михаил Михайлов в момента съществуват по няколко развъдни асоциации за една порода животно, което е неефективно.

Браншовиците настояват и за промени в законите за ветеринарно-медицинската дейност и за животновъдството, които да позволят на стопаните да правят кръстоски между български породи животни и примерно холандски.“Българското черно-шарено говедо отдавна не е в онези количества, каквито е било преди десетилетия. За да увеличим продуктивността на стадата си, е редно да можем да правим подобни сръстоски с друг вид породи“, обясни още животновъдът.

Силвия Василева от агроминистерството съобщи, че вече е сформирана работна група, която да подготви бъдещите промени.

Leave a Comment