Двама сертифицирани производители на „Българско розово масло“

Процедурата по регистрация българското розово масло в Регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания на Европейския съюз в Брюксел продължи 10 години и приключи през септември 2014 г. 

През 2015 г. три компании преминаха успешно одит и получиха първите сертификати за производство на Защитено географско указание „Българско розово масло“, а през тази година сертифицираните производители са двама: „Еньо Бончев продакшън“ ООД и „Булаттарс продакшън компани“ ООД.

След като веднъж вече Защитено географско указание „Българско розово масло“ е регистрирано в Брюксел, производството на „българско розово масло“ не е трудно. То обаче е възможно само за продукти, които отговарят на стандарта: качество на маслото, технология на производство и произход на розовия цвят, твърдят от бранша.

„Сертифициращият орган взима мостри от продукта, проверява цялостната документация, например дали произведените количества масло съответстват на вложения розовия цвят, който е закупен или е добит от собствени насаждения“, обясни пред „Регал“, заместник-председателят на сдружението „Българско розово масло“, който е и управител на „Еньо Бончев продакшън“ ООД, Филип Лисичаров.

Лисичаров разказва, че тази година одитът на продукцията от сертифициращата фирма е продължил два дни. Сертификатът е едногодишен и се получава срещу такса от 650 евро. Той може да бъде подновяван всяка година след контрол на качеството и плащането на годишната такса.

Така например догодина ще се провери колко от количествата, които е произвела тази година компанията, са изнесени за чужбина под със символа ЗГУ „Българско розово масло“. Лисичаров разясни, че целта на проверката е да се установи дали регистриран производител, създал 100 кг. българско розово масло за година, не е реализирал на пазара 200 кг. например, със същото лого.

Според заместник-председателя на сдружението „Българско розово масло“ регистрацията на уникалния български продукт в Брюксел се е проточила толкова дълго заради изключително трудното набиране на информацията, необходима за изготвянето на проекта.

„Това е един административен път, който трябва да се извърви“, каза производителят.

Защитата на уникалния български продукт започнала по инициатива на Българска национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК). Осем от компаниите-членове на асоциацията, участват в реализацията на проекта до край и те подават апликационната форма като сдружение „Българско розово масло“. Две от тях вече не са сред производителите на розово масло. А нови фирми не са се включвали в него.

След като ЗГУ „Българско розово масло“ било регистрирано, всяка от фирмите в сдружението има право да си избере сертифициращ орган. През 2016 г. контролът се извършва от „Биоагричерт Италия България“ ЕООД.

За да се включи фирма в сдружението, заплаща годишен членски внос.

Фирми, които не членуват в сдружението и не са сертифицирани, нямат право да предлагат на пазара продукта си като българско розово масло.

„Това е нещо, за което ние ще уведомим всички необходими органи както в България, така и в чужбина, защото, въпреки че не поставят лого в момента, всеки етикетира и фактурира продукта си като българско розово масло“, обясни Лисичаров. Според него при 90% от колегите му използването на името без нужните правни основания се дължи на незнание. Има и фирми, които са наясно с изискванията, но не се съобразяват с тях.

„Няма подкрепа и от държавата. Попитах в земеделското министерство какво се случва, ако се установят такива случаи, и ми отговориха, че ще се опитат да ориентират тези фирми каква е нужната процедура“, каза Лисичаров.

Като друг проблем пред производителите се явява липсата на достатъчна популярност на факта, че българското розово масло е защитеното географско указание, което е и гаранция, че фирмените продукти, които носят логото , са качествени.

„Нашата фирма прави сериозна реклама след клиентите си. Информираме ги, показваме им сертификата, обясняваме им, че това е гаранция за истинско българско розово масло, тъй като у нас съществуват не само нискокачествени, но и фалшифицирани масла“, обясни Лисичаров. Според него държавата също би трябвало да ги подпомогне в тези усилия.

gallery6
Освен българското розово масло единственият друг продукт, регистриран като защитено географско указание, е горнооряховският суджук.Процедурата по защита българското розово масло като географското указание в Брюксел продължи 10 години и приключи през септември 2014 г. Почти две години по-късно, преди две седмици, беше издаден и първият фирмен сертификат за уникалност на продукт по линия на това указание. Става въпрос за наследниците на един от най-старите производители на розово масло, чиято дейност е стартирала още през 1909 г. – „Еньо Бончев продакшън“.

След като веднъж вече географското указание е регистрирано в Брюксел, сертифицирането на определен фирмен продукт като „българско розово масло“ не е трудно. То обаче е възможно само за продукти, които отговарят на стандарта, твърдят от бранша. „Сертифициращият орган взима мостри от продукта, проверява цялостната документация, например дали произведените количества съответстват на розовия цвят, който е закупен или е добит от собствени насаждения“, обясни пред „Регал“, заместник-председателят на сдружението „Българско розово масло“, който е и управител на „Еньо Бончев продакшън“, Филип Лисичаров. Сдружението се пребори в Брюксел за защитата на българското розово масло като географско указание.

imagesЛисичаров разказва, че одитът на продукцията от сертифициращата фирма е продължил два дни. Сертификатът е едногодишен и се получава срещу такса от 650 евро. Той може да бъде подновяван всяка година след контрол на качеството и плащането на годишната такса.
Така например догодина ще се провери колко от количествата, които е произвела тази година компанията, са изнесени за чужбина под символа „Българско розово масло“. Лисичаров разясни, че целта на проверката е да се установи дали регистриран производител, създал 100 литра розово масло за година, не е реализирал на пазара 200 литра например със същия знак.

Според заместник-председателя на сдружението „Българско розово масло“ регистрацията на уникалния български продукт в Брюксел се е проточила толкова дълго заради изключително трудното набиране на информацията, необходима за изготвянето на проекта.

„Това е един административен път, който трябва да се извърви“, каза производителят.Защитата на уникалния български продукт започнала със създаването на сдружението „Българско розово масло“. Първоначално в него членуват осем фирми. Две от тях вече не са сред производителите на розово масло. А нови фирми не са се включвали в него.

След като българското розово масло било регистрирано, всяка от фирмите в сдружението има право да си избере сертифициращ орган. „Еньо Бончев продакшън“ е сертифицирана от Bio Agri Cert. Още една фирма е проявила желание да бъде сертифицирана като производител на българско розово масло.

За да се включи фирма в сдружението, заплаща годишен членски внос. Той варира според размерите на дружеството. Освен това еднократно заплаща и встъпителена такса в размер на 50% от размера на годишния членския внос.

IMG_7703Фирми, които не членуват в сдружението и не са сертифицирани, нямат право да етикетират продукта си като българско розово масло.

„Това е нещо, за което ние ще уведомим всички необходими органи както в България, така и в чужбина, защото, въпреки че не поставят знак в момента, всеки етикетира и фактурира продукта си като българско розово масло“, обясни Лисичаров.

Според него при 90% от колегите му използването на името без нужните правни основания се дължи на незнание. Има и фирми, които са наясно с изискванията, но не се съобразяват с тях.

„Няма подкрепа и от държавата. Попитах в земеделското министерство какво се случва, ако се установят такива случаи, и ми отговориха, че ще се опитат да ориентират тези фирми каква е нужната процедура“, каза Лисичаров.

images (1)Като друг проблем пред производителите се явява липсата на достатъчна популярност на факта, че българското розово масло е защитеното географско указание, което е и гаранция, че фирмените продукти, които носят знака, са качествени.

„Нашата фирма прави сериозна реклама след клиентите си. Информираме ги, показваме им сертификата, обясняваме им, че това е гаранция за истинско българско розово масло, тъй като у нас съществуват не само нискокачествени, но и фалшифицирани масла“, обясни Лисичаров. Според него държавата също би трябвало да ги подпомогне в тези усилия.

Освен българското розово масло единственият друг продукт, регистриран като защитено географско указание, е горнооряховският суджук.

COMMENTS

  • Все пак тенденцията е все повече произведени у нас биохрани да остават на родния пазар – като например пакетираните брашна, киселите млека, сиренето, суровите диетични шоколадови десертчета, етеричните масла, смята Живко Дамянов. В момента например в процес на сертифициране са 3 стопанства в Доспат, Рила и Родопите, които отглеждат биопъстърва.

Leave a Comment