Бърлей се произвежда основно в Лудогорието

Бърлей – този сорт тютюн се отглежда най-вече в Североизточна България. Тук са заети хиляди работници и стопани. Този край на страната дава препитание на поне 13 000 души.

Нужно е да се отбележи, че леките навеси са предназначени за сушене на полистно и целорастенийно прибран тютюн Бърлей. Те представляват носеща конструкция от стоманобетонни колонки, непропускащ слънчевите лъчи покрив и напречни връзки от дърво. Подът е землен, уравнен, леко трамбован. Съществуват два вида навеси: за полистно и за целорастенийно сушене.

Лекият навес за полистно сушене се състои от клетки, разположени през 1,6 m. Първият етаж на 0,9 m от земята, а останалите на 0,6 m един от друг.
Лекият навес за целорастенийно сушене се състои от клетки, разположени през 2 m. За окачване на стеблата е монтирана специална телена конструкция.
При разполагане на съоръжението върху терена е необходимо дългите страни да бъдат в посока изток – запад. Навесите трябва да се разположат в редици по двойки, като между тях се оставят два вида пътища:
– тесни до 2 m – за обслужване и проветряване на навесите;
– широки до 5 m – за механизирани операции и противопожарна безопасност.

ІІ. ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПОЛИСТНО ПРИБИРАНЕ И СУШЕНЕ
1. ПРИБИРАНЕ НА ТЮТЮНА
Полистното прибиране започва в началото на м. юли. Получаването на сух тютюн с високо ниво на качество зависи преди всичко от производството на висококачествена суровина. Тютюнът трябва да бъде обран в техническа зрялост. Бърлеят съдържа сравнително малко хлорофил, поради което техническата зрялост при него се проявява със силно просветляване на листата. Те добиват жълтеникав до зелено жълт цвят, а периферията им слабо подгаря.

Фото - страница - модел
Долните 4 – 5 листа, които са по-слабо съдържателни, се берат в началото на техническата зрялост. За останалите беритби се изчаква цялата петура да добие жълт до зеленикаво-жълт цвят. На много силни почви или при обилно азотно торене техническата зрялост се проявява с изприщтване на петурата. При този случай листата се берат, когато се появят петна по цялата им повърхност, без да се изчаква равномерното изжълтяване на листата.

Тютюн Бърлей се бере на 4 – 5 беритби, като наведнъж се откъсват по 4 – 5 листа. Трябва да се избягва брането след дъжд, поливка и роса.

000Листата на тютюн Бърлей са по-нежни и по-крехки от листата на другите типове тютюни и много лесно се мачкат.Поради това те трябва да се транспортират много внимателно. Най-добре е да се извозва със специален амбалаж (сакчета, сандъци и др. ). Ако такъв липсва и се налага извозването му директно с превозното средство, то това трябва да става много внимателно и да не се допуска в никакъв случай сядане върху него.

На пункта тютюна се разтоварва и разнася за навървяне или нанизване. Всеки ден трябва да се обира толкова материал, колкото може да се зареди в сушилнята.

2. ЗАКРЕПВАНЕ НА ЛИСТАТА
Закрепването на листата за сушене се извършва чрез навързване с канап към летва или тел и нанизване с канап в главната жила.
Листата се навързват на летвите с дължина 1,7 m. Гъстотата на навързването е до 90 листа (30 китки ) в линеен метър или до 45 китки в една летва с дължина 1,7 m. От двата края на летвата се оставят по 10 cm свободни за окачване. Теглото на една летва със свеж тютюн варира от 3,5 до 5 kg в зависимост от едрината на листата. Когато листата са много едри и воднисти, броя на китките се намаля, така че летвата да не тежи повече от 5 kg.
При навързване с канап върху тел се спазват същите правила. Теловете предварително се нарязват (използва се т.н. горена тел), като в двата края се огъват за окачване. При ръчното низане трябва да се използва обикновен канап, а не ПЕ. При ползване на ПЕ канап, листата се смъкват към средата на низата. Гъстотата на низане трябва да бъде до 80 листа в метър.
По-добро качество се получава при навръзването върху летви. Ръчното низане предопределя смъкването на листата към средата на низата, респективно увеличаването на плътността. Подобен ефект, макар и в по-малка степен, се наблюдава и когато листата се навръзват върху тел.
Разхода на труд при навръзването е по-малък отколкото при низането. При този начин на закрепване сушилните правят практически по един оборот на сезон. При ръчното низане независимо от по-ниското качество и по-високия разход на труд сушилните могат да направят по 2 оборота за сезон.
Оптималния начин на закрепване на листата за всяка производствена единица се определя от конкретните условия по място (сушилни съоръжения, работна ръка, складови площи и др.). Летвите (теловете, низите) с тютюн се подреждат в навеси до четири етажа при гъстота около 7 в линеен метър, т.е. около 15 cm една от друга или около 100 в едно отделение. За качеството на сухия тютюн е от значение закрепените телове и низи да бъдат опънати много добре, без образуване на ”корем”. След това листата трябва да се разпределят равномерно по цялата дължина на канапа (телът), без сбиване на пачки или празни сектори.
Определящо за гъстотата на окачване е едрината на листата. При по-едри листа броя на летвите в едно отделение може да се намали до 80 – 90, а при по-дребни може да се увеличи до 110 – 115. Когато листата се навързват и окачват в деня на обирането им, подреждането в рамките на посочените гъстоти, макар с допиране на листата, не е опасно, защото след увяхването им се създават “канали“ за преминаване на въздуха.
Желателно е всеки навес да се напълва за един или най-много за два дни с еднороден по беритба и зрялост материал.

28893-13. СУШЕНЕ НА ТЮТЮНА
След напълването на навеса, подвижните платна по дългите стени (късите страни са непрекъснато затворени) се навиват в горния край на съоръжението.
Нажълтяването на листата продължава 3-5 дни и протича сравнително равномерно. Към 13-тия ден за материала от долния пояс и към 18-тия ден от средния и горен пояс, листата придобиват кафяв цвят. При полистното сушене това е най-важния период от сушилния процес.
Разпадните процеси в листата практически приключват след оформянето на кафявия цвят в съхнещия материал. Точния момент зависи от характера на тютюна от нивата и климатичните условия. При нормални условия наличните платна може да останат спуснати до края на сушилния процес. При влажно време или при констатиране на по-високо влагосъдържание в съхнещия материал платната може да се вдигнат отново през деня и да се свалят през нощта, за да се избегне влиянието на влажния климат и евентуални ветрове, които могат да натрошат листата. При вятър, дъжд или мъгла независимо от фазата на сушене наличните подвижни стени трябва да се спуснат.
За контролиране на сушилния процес е необходимо в отделни сушилни да се поставят психрометри (най-добре към средата на съоръжението). Най-лесно се преценява дали вентилацията е достатъчна по кондензата, който се отделя сутрин по налични странични платна (ако те са спуснати). Ако има такъв, това означава че вентилацията е недостатъчна и те трябва да се вдигнат. Ако липсва – вентилацията е достатъчна.
Полистното изсушаване при естествени условия през септември и октомври продължава до 45 дни. Оптимални условия за сушене на тютюн Бърлей в нашата страна съществуват до края на месец септември. През октомври климатичните условия са вече неблагоприятни (ниски температури и по-висока относителна влажност ва въздуха ).
Поради тези причини полистното прибиране на тютюн Бърлей трябва да приключи до 10-15 септември.

ІІІ. ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ЦЕЛОРАСТЕНИЙНО ПРИБИРАНЕ И СУШЕНЕ
1. ПРИБИРАНЕ НА РАСТЕНИЯТА
Преди окосяването на растенията, долните 5-6 листа се прибират полистно и се сушат в леки навеси по описания по-горе начин за полистно сушене.
Прибирането на целите растения трябва да започне в края на август и да приключи най-късно до 10 септември. В никакъв случай не трябва да се извършва след дъжд, а напояването трябва да се преустанови. Не трябва да се допуска презряване на тнютюна, тъй като това води до понижаване на качеството и производствения рандеман на сухия тютюн.
Растенията преди отрязване, се кършат и третират в момент на бутонизация (начало на цъфтеж), т.е. когато листата от долния пояс се намират в пълна техническа зрялост, а тези от средния пояс в техническа зрялост. 10-15 дни след кършенето листата от горния пояс се изравняват по зрялост с тези от средния пояс. Тогава трябва да започне прибирането, като непосредствено преди това задължително се провежда филизене.
Окосените растения трябва да престоят едно денонощие на нивата за да увяхнат. Това намалява смачкването на листата при транспортирането и спомага за по-доброто сушене.

2. ЗАКРЕПВАНЕ НА РАСТЕНИЯТА
Растенията се транспортират и разтоварварват пред сушилното съоръжение. На стеблата им се прави жлеб. Растенията се окачват върху опънатите телове, /технологическият оптимум – до два етажа/.
Отделни трудови операции (разтоварване, направа на жлеб – подаване, закрепване) трябва да се извършват от работници разделени в групи.
Гъстотата на окачване при добре развити растения трябва да е около 10 растения в метър (през 10 cm едно от друго) или 20 на тел с дължина от 2 m. При по-дребни растения тази гъстота може да се увеличи до 24-25 растения на тел.
Растенията които са с тънки стебла и не може да им се направи жлеб, се навързват с канап върху теловете (така както се навързват листа върху летва ).

3. СУШЕНЕ НА ТЮТЮНА
След като съоръжението се напълни, страничните елементни платна се вдигат за постигане на максимална аерация.
Нажълтяването и покафеняването на листата при целорастенийното сушене протича по-бавно в сравнение с полистното сушене. Равномерен кафяв цвят се получава за около 23-25 дни. За пълно изсушаване на материала (без стеблата) са необходими 40-45 дни. През този период трябва да се обърне изключително внимание на правилната вентилация, т.е. на свалянето и вдигането на странични платна.
Технологията за сушене трябва да бъде съобразена с два фактора: характера на суровината от нивата (съдържателност, зрялост, нападение от болести и др.) и климатичните условия по време на сушилния сезон.
Плътните и съдържателни листа обикновенно нажълтяват и покафеняват по-бавно в сравнение с тънките и по-слабо съдържателни. Добре узрелия материал нажълтява и оформя кафяв цвят по-бавно в сравнение с презрелия, който по начало изсъхва със светъл и нетипичен за този тип тютюн цвят. Нападнатите от болести листа, особено от трипс, отделят водата си много бързо и фиксират светъл цвят. Обикновено втората половина на август и септември климатичните условия в нашата страна са благоприятни за сушене на тютюн Бърлей. Оптималните условия при сушене през първата фаза от сушилния процес са температура през деня 25°С – 32°С и относителна влажност на въздуха (средно за денонощие ) 65 % – 75 %. През това време страничните елементни стени са вдигнати. Между 15 и 20 ден нажълтяването е приключило, а оформянето на кафяв цвят е в напреднал стадий – листата са отделили по-голяма част от съдържащата се в тях вода. Тогава вентилацията може да се намали чрез спускане на подвижни елементи до пода, а относителната влажност да се поддържа 55 % – 65 %, контролирано с мобилен уред. Спускането на елементните платна и притваряне на челни врати, има за цел да забави в този период отделянето на влага, да се повиши и изравни температурата в сушилното съоръжение, и формира изравнен кафяв цвят в съхнещите листа.
Всичко това се съобразява с конкретните условия на място. При съдържателен или недозрял материал и по-хладно време продължителността на този период трябва да се увеличи. При слабосъдържателен, презрял тютюн или нападнат от трипс материал продължителността на този период трябва да се съкрати.
При влажно време платната трябва да се вдигнат /отворят/ отново. След оформяне на равен кафяв цвят в зависимост от метеорологичните условия, платната през деня може да се вдигнат. Към края на сушилния процес, нощем елементните платна трябва да се спускат /затварят/, за да се избегне влиянието на влажния климат и евентуалните ветрове. При вятър, дъжд или мъгла независимо от фазата на сушене подвижните стени трябва да се спускат /затварят/.
След окончателното изсъхване, материала не трябва да се оставя в сушилнята продължително. Особено опасно е при влажно време, тъй като сухия тютюн поема влага и постепенно потъмнява и мухлясва.

4. ОБЕЗЛИСТВАНЕ И БАЛИРАНЕ
Обезлистването и балирането на сухия тютюн може да се извърши когато той се навлажнява по естествен начин от външния въздух с висока относителна влажност, т. е. при влажно време. Когато такива условия съществуват за кратък период от време (2-3 дни) или през определени часове на денонощието (например сутрин), тогава стеблата от всеки навес може да се наредят на истиф на земята (върху полиетилен) и да се покрият отгоре с брезент или полиетилен. Те могат да се обезлистват след това, но не повече от 2-3 дни, тъй като може да мухлясат. При самото обезлистване е необходимо да се прави груба сортировка по пояси /групи/ с разчет в една бала да попада материал приблизително еднороден по беритба, съдържание, цвят и влагосъдържание.

ІV. ДОПУСКАНИ ГРЕШКИ ПРИ ПРИБИРАНЕТО И СУШЕНЕТО НА
ТЮТЮН БЪРЛЕЙ
Най-често допускани грешки са:
1. ПРИ БРАНЕТО НА ТЮТЮНА
– брането след дъжд или напояване води до повреждане на листата при товаренето и транспортирането, затруднява сушенето и влошава качеството.
– брането на много листа (8-10) наведнъж води до зареждането на разнороден по зрялост материал в една сушилня и пречи за правилното извеждане на сушилния процес.
– брането на презрял тютюн води до получаването на сух тютюн със светъл цвят, което е нежелателно и нетипично за този тип тютюн.

2. ПРИ ЗАКРЕПВАНЕТО И ЗАРЕЖДАНЕТО В СУШИЛНИТЕ
– закрепването на листата и растенията с по-голяма гъстота от оптималната
– зареждането на летвите (низите) по-гъсто от допустимото, влияе отрицателно на качеството, като се получава се по-тъмно оцветяване и загниване на листата.

3. ПРИ СУШЕНЕТО
– при неправилна вентилация може да се получи спарване на тютюна или материал с неизравнен цвят.

COMMENTS

  • В употребата на тютюневи изделия има известна динамика във времето – първоначално се използва като средство за дъвчене и смъркане, по-късно за пушене с лула и наргиле, а последно – за пушене под формата на папируси и пури. Преобладава производството на светли тютюни от типовете Виржиния, Бърлей, ориенталски и полуориенталски.

Leave a Comment